Кот д`Ивоар
Кот д`Ивоар
Кот д`Ивоар се отличава като една от най-проспериращите западно африкански страни, поради близките си връзки с Франция след обявяване на независимост, развитието на какаовото производство с цел експорт и външни инвестиции в страната. Тези фактори обаче не спасяват страната от политически безредици. През декември 1999г. Кот д`Ивоар преживява първия в историята си военен преврат, който сваля правителството от власт. Лидерът на хунтата, Робърт Гуеи, безочливо фалшифицира изборите от късната 2000г. и се самообявява за президент. Обществен протест го принуждава да слезе от власт, а Лорен Гбагбо поема вакантния президентски пост. Дисиденти и недоволни военни пристъпват към неуспешен опит за преврат през септември 2002г. Въстаническите сили завземат северната част на страната и през януари 2003г. те получават министерски постове в обединено правителство, под егидата на договора Маркуси. Условията от документа се прилагат на практика от президента Гбагбо и въстаническите сили през декември 2003г., след тримесечен застой. Спорните въпроси, които предизвикват войната: земеделската реформа и основанията за получаване на гражданство, остават нерешени. През март 2007г. президентът Гбагбо и бившият лидер на въстаническите Нови сили, Гуиламе Соро, подписват политическото споразумение от Уагадогу. В резултат на споразумението, Соро се присъединява към правителството на Гбагбо в качеството си на министър председател. Двамата държавници постигат съгласие за обединяването на държавата и премахването на „зоната на доверие”, която разделя източната и северната част на страната. Гбагбо и Соро достигат до консенсус относно провеждането на избори и интегрирането на въстаническите военни части в националните военни сили. Няколко хиляди войници на ООН и Франция подпомагат осъществяването на споразумението и съблюдават мирното протичане на процесите в страната.
